Социални услуги

Цели и резултати: Съдържанието на тази сесия ще предостави възможност на консултанта по ПЗ да придобие знания за различните типове социални услуги, действащото законодателство (закони и правилници), които ги регулират, публичните органи, които са компетентни в тази сфера на социални услуги, както и за съществуващите доставчици на тези услуги.

Типове социални услуги:

Социалните услуги се дефинират като дейности, които повишават и разширяват възможностите на хората да водят независим живот; те се извършват, както в специализирани институции, така и в общността.

Законовото определение също така счита социалните услуги за дейности насочени подкрепа на определени хора за адекватно съществуване и за социално включване в обществото. Социалната интеграция на хората е жизнено важен елемент на всяка социална услуга, който трябва да бъде развиван и да бъде предоставян, така че да осигурява на човека независим живот (да не поставя лицето в зависимост от услугата, респективно от институцията).

Съгласно българското законодателство, социалните услуги се разделят на две групи, в зависимост от средата, в която се предоставят:

 

Социалните услуги в общността са услуги предоставяни в семейна среда или в среда близка до нея. Социалните услуги, предоставяни в общността са: лични асистенти, социални асистенти, домашни асистенти, домашна грижа, дневни центрове, центрове за социална рехабилитация и интеграция, центрове за временно настаняване, приемна грижа, кризисни центрове, център за настаняване от семеен тип, защитени жилища, обществени столови.

  • Личният асистент е човек, който се грижи за дете или възрастен с постоянно увреждане или сериозна болест, за да задоволи ежедневните му/ѝ нужди.
  • Социалният асистент е човек, който осигурява различни услуги насочени към социалната работа и консултирането за клиентите и свързани с удовлетворяване на нуждите от организация на свободното време и установяване на социални контакти.
  • Домашният асистент е човек, който осигурява услуги в дома, насочени към поддържане на хигиената на дома, пазаруване, готвене, пране и други комунални дейности.

 

Специализираните институции за предоставяне на социални услуги са: домове за деца и младежи с увреждания, домове за възрастни с увреждания, социални образователни и професионални центрове, старчески домове, приюти, домове за временно настаняване.

Действащо законодателство: Проблемите свързани с предоставянето на социални услуги се регулират от Закона за социално подпомагане.

Държавни власти, които са овластени в сферата на социалните услуги:

 

Държавата и общините осигуряват социалните услуги постановени от Закона за социално подпомагане и държавните и общинските власти упражняват насочващи, координационни и контролни функции в сферата на социалното подпомагане и услуги.

Дейностите свързани със социалната политика трябва да се прилагат от Министерството на труда и социалната политика в сътрудничество с общините и неправителствените организации занимаващи се с благотворителност и други хуманитарни дейности. За реализацията на това сътрудничество е създаден Съвет за социално подпомагане с председател Министъра на труда и социалната политика.

  • Агенция за социално подпомагане – структура създадена от Министъра на труда и социалната политика за прилагане на държавната политика в сферата на социалното подпомагане.

 

  • Регионални дирекции за социално подпомагане – териториални поделения на Агенцията за социално подпомагане, създадени в регионалните административни центрове.

 

  • Дирекции „Социално подпомагане“ – специализирани структури за социално подпомагане на територията на всяка община.

 

  • Инспекторат – създаден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане за извършването на специализиран контрол върху законосъобразното приложение на нормативната рамка  в сферата на социалното подпомагане.

 

 

Кой може да предлага социални услуги?

Съгласно Закона за социално подпомагане, социалните услуги се осигуряват от държавата, общините, физически лица регистрирани по Търговския закон и юридически лица, които се наричат „Доставчици на социални услуги“. Социалните услуги се предоставят в съответствие с волята и личния избор на лицата. В някои специфични случаи държавата или общините могат да делегират управлението, координацията и осигуряването на определени социални услуги на организации от трети сектор.