Национално ниво

Република България развива законодателство, което регламентира законови гаранции за недискриминация и провеждане на последователна политика за тяхното изпълнение, също така в създаването на равни възможности и социално включване на уязвимите групи в обществото, включително и хората с увреждания.

Нашата страна ратифицира редица международни документи, които гарантират защитата и интересите на всички граждани под нейна юрисдикция:

 

Република България следва препоръките на Съвета на Европа отнасящи се за всички правителства за активна работа в сферата на интеграцията на хората с увреждания, осигурявайки им заетост и по-добри условия за живот. Нашата страна също така следва насоките на „Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г.“.

Подновен е и ангажимента с документа на Европейския съюз  „Европа без бариери“.

Българското правителство приема и прилага голям брой стратегически документи и планове за действие целящи разрешаването на проблемите на хората с увреждания в страната.

  1. Стратегически и програмни документи

Националната стратегическа референтна рамка на България (НСРРБ) е  важен фундаментален документ за социо-икономическото развитие и политиките в България през втория седем-годишен период на членство в ЕС. Тя описва ролята на структурните фондове през периода 2014-2020 г. в подкрепа на цялостната стратегия за развитие на България. НСРРБ осигурява главните интеграционни приоритети, включително увеличаването на заетостта.

Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОП“РЧР“) е стратегически документ, който регламентира правилата и условията за използване на фонда, съфинансиран от Европейския социален фонд и националния бюджет, през програмния период 2014-2020 г. Документът е част от Националната стратегическа референтна рамка. ОП“РЧР“ ще допринесе активно за приложението на две от целите на стратегията „Европа 2020г.“ на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за постигането на икономическа, социална и териториална кохезия. Това са цели в сферата на заетостта, борбата с бедността и социалното включване. Ключов приоритет, върху който ОП“РЧР“ фокусира специфичните си цели в сферата на безработицата и заетостта, е борбата срещу безработицата сред уязвимите групи на пазара на труда.

Повечето настоящи проблеми пред социалното включване в страната са свързани с безработица, ниска степен на образованост, ниски доходи, липса на достъп до информация и комуникации, осигуряване на достъпна физическа и поведенческа среда и транспорт, особено за хората с увреждания, достъп до културни, спортни и обществени услуги (включително и финансов такъв).

Броят на хората с увреждания продължава да расте. Поради това, хората с увреждания са една от групите, за чиято подкрепа се обръща най-голямо внимание в активните политики за включване на стратегията на ОП“РЧР“. 

Стратегията на ОП“РЧР“ осигурява насочена подкрепа за замяна на институционалния модел за грижа за възрастни и хора с увреждания с обществени услуги.

В България хората с увреждания и заети, и безработни могат да се възползват от редица мерки въведени чрез ОП“РЧР“. Консултантите по ПЗ в България мога да се свържат с представители (напр. Кейс мениджъри) на местните клонове на Агенцията по заетостта, които могат да обяснят на тях и на техните клиенти с увреждания условията и процедурите на всяка мярка, която е подходяща за техния случай.

В съответствие с Националната стратегия за дългосрочна грижа, новата ОП“РЧР“ ще се опита да създаде условия за независим и достоен живот за възрастните и за хората с увреждания, чрез подобряване на достъпа до социални услуги и тяхното качество, разширяване на мрежата на тези услуги в страната, деинституционализация и чрез стимулиране на взаимодействието между здравните и социалните услуги.  Това също така ще подпомогне осигуряването на цялостна подкрепа на семействата, които се грижат за хора с увреждания и възрастни хора.

 

Националната Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008 – 2015 г. беше разработена и приета с цел да създаде стимули и гаранции за равенство на хората с увреждания и за тяхната успешна реализация в обществото. Това е директно насочено към интеграцията на хората с увреждания и тяхното пълно социално и икономическо развитие.

Документът съдържа осем главни цели и съответващи направления:

  • Създаване на среда адаптирана към нуждите на хората с увреждания.
  • Промени в моделът на грижа за децата с увреждания от настаняване в специализирани институции към грижа в семейна среда.
  • Гарантиран достъп до качествено образование за хората с увреждания.
  • Подсигурена медицинска и социална рехабилитация.
  • Разширяване на възможностите за заетост за хората с увреждания и тяхното включване в различни програми за осигуряване на подходяща работа.
  • Приоритетно развитие на социалните услуги в обществото. Развитие на алтернативни форми на услугите.
  • Осигуряване на равни възможности за спорт, рекреация, туризъм и участие в културния живот.
  • Увеличаването на осведомеността на обществото относно проблемите и възможностите на хората с увреждания и промяна на обществените нагласи спрямо тях.

 

Стратегията дефинира визията на правителството в сферата на заетостта на хората с увреждания и очертава конкретни мерки, които трябва да бъдат приложени с цел да се осигурят условия за достоен живот на хората с увреждания, основавайки се на тяхното право на заетост.

Стратегията е базирана на принципите на равенство постановени в препоръките на Съвета на Европа, най-добрите практики от държавите-членки на ЕС, приципите залегнали в Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, Стандартните правила на ООН за изравняване на възможностите на хората с увреждания.

Главната цел на Стратегията е да осигури условия за ефективно упражняване на правото на заетост на хората с увреждания, като необходимо условия за възможно най-доброто им включване в обществения живот.  

Националната стратегия е ориентирана към създаването и прилагането на единна, съгласувана и устойчива политика на социално включване, базирано на подхода за интегриране и междусекторно сътрудничество на национално, регионално и общинско ниво. Тя посочва визията, приоритетните сфери и действия за развитие на политика за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване в България до 2020 г.

 

  Една от приоритетните целеви групи са хората с увреждания. В тази сфера мерките по Закона за насърчаване на заетостта и интеграцията на хората с увреждания, който осигурява достъпна работна среда, продължават да са валидни.

Също така субсидирането на работодатели, които са наели хора с увреждания, ще продължи и трябва да бъде подсигурено.

Националната стратегия за учене през целия живот определя стратегическата рамка на националната политика за образованието и обучението през периода 2014 – 2020 г., фокусирайки се върху постигането на европейската цел за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Основната характерика на Българската стратегия за учене през целия живот е холистичния подход, покривайки по този начин всички сфери на обучението.

Главната цел на програмата е да увеличи работоспособността и да осигури заетост на регистрираните, като безработни хора с увреждания в Дирекция «Бюро по труда».

Тук една от основните стратегически цели е „Превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение“.

Програмата подкрепя приложението на националната политика за интеграция на деца и млади хора с увреждания, създаване на условия за тяхното включване в младежки дейности.

Регулаторни документи

Кодекса на труда регулира правата на хората с увреждания за труд и защита на пазара на труда, възможностите за тяхната професионална рехабилитация, формите и начина на нейното изпълнение.

Роботодател с повече от 50 служителя, трябва да определя ежегодно работни места подходящи за професионална рефабилитация на работници/служители с увреждания от 4 до 10% от общия брой работещи, в зависимост от сектора на икономика.

Платен годишен отпуск: Служители с признато ниво на увреждане от 50% или повече имат право да използват не по-малко от 26 работни дни (законоустановените дни за платен отпуск за година са 20 работни дни).

Възнаграждение: Работник/служител с признато увреждане над 50%, който е преназначен за определен период на ново работно място, за работата на което получава по-ниско възнаграждение от това на предишното, има право на парична компенсация от Националния осигурителен институт за разликата, според Кодекса за социално осигуряване и Регламента за изплащане на обезщетения.

Като съществена промяна в Закона за държавния служител (2008 г.) е важно да се посочи задължението да се адаптират определени работни места в държавна администрация за хора с увреждания.

Има специален текст за хората с увреждания на пазара на труда – да се стимулира тяхното наемане и поддържане на заетост. За тази цел има осигурени субсидии за наемане или стажантство, професионално обучение, териториална мобилност и за започване на собствен бизнес, също така и за специализирани услуги за трудово посредничество.

Това е нов закон, който в най-висока степен е ангажиран с регулацията на социалните връзки произлизащи от интеграцията на хората с увреждания. Едно от сферите на тези връзки е пазара на труда. Закона за интеграция на хората с увреждания съдържа важна защита за тях, според която работодателят е отговорен за създаване на необходимите условия за заетост на тези хора. Той трябва да осигури стабилност на тази заетост и може да бъде подпомогнат в тези си усилия от Агенцията за хора с увреждания (АХУ) или Агенцията по заетостта (АЗ).